„Вашият Господ е Аллах, Който сътвори небесата и земята в шест дена, после се въздигна [безподобен] Той на Трона...” (Сура Араф, 54)

Един пример за хармонията между Корана и съвременната наука е темата за възрастта на Вселената. Космолозите смятат, че възрастта на Вселената е приблизително 16-17 милиарда години. Коранът съобщава, че цялата Вселена е сътворена в рамките на шест дена. Тези две времеви рамки, които може да изглеждат противоречиви, в действителност са изненадващо съвместими. Всъщност и двете цифри отнасящи се до възрастта на Вселената са правилни. С други думи, Вселената е била сътворена в рамките на шест дена, както е разкрито в Корана, и този период отговаря на 16-17 милиарда години според начинът, по който ние възприемаме времето.

През 1915 г. Айнщайн твърди, че времето е относително, че теченето на времето се изменя според пространството, скоростта на пътуващият и гравитационната сила в съответния момент. Имайки предвид тези изменения на изминаване на времето, то периодът от време в рамките, на който Вселената е била сътворена, както е разкрито в седем различни айята на Корана, е всъщност силно съвместим с предположенията на учените. Шест дневният период разкрит в Корана може да бъде приет и като шест периода. Това е така, защото отчитайки относителността на времето един „ден” представлява само период от 24 часа изминали на Земята в настоящите условия. Някъде другаде във Вселената обаче по друго време и други условия един „ден” би обхващал един много по-дълъг период от време. В действителност, думата „айямин” от изразът шест дена (ситтати айямин) в тези айяти (Коран 32:4, 10:3, 11:7, 25:59, 57:4, 50:38, и 7:54) не означава само „дни”, а също така и „век, период, момент, срок”.

През първият период на Вселената времето е изминавало много по-бързо, отколкото това, което ни е познато днес. Причината за това е, че в момента на Голямата експлозия (Big Bang) нашата Вселена е била събрана в една много малка точка. Разширяването на Вселената и нарастването на нейния обем от момента на тази експлозия са увеличили границите на Вселената с милиони светлинни години. Всъщност разширяването на космоса от този момент има много съществени последици за времето във Вселената.

Енергията в момента на Голямата експлозия забавя изминаването на времето с 10¹² (един на милион милион) пъти. Когато Вселената е била сътворена скоростта на времето в нея е била с милион милион пъти по-голяма, отколкото е възприеманото днес време. С други думи, един милион милион минути на Земята са еквивалентни само на една минута космическо време.

Когато шест дневният период от време бъде изчислен в съгласие с относителността на времето, става ясно, че той е равен на шест милиона милиона (шест трилиона) дни. Това е така, защото времето във Вселената тече милион милион пъти по-бързо, отколкото това на Земята. Изчислени в години 6 трилиона дни се равняват приблизително на 16.427 милиарда години. Това е в рамките на установената от учените възраст на Вселената.

6,000,000,000,000 дни/365.25 = 16.427104723 милиарда години

От друга страна, всеки един от шестте дни на сътворението се равнява на много различни периоди според нашето възприемане на времето. Причината за това е, че скоростта на изминаване на времето намалява пропорционално с разширяване на Вселената. След Голямата експлозия с всяко удвояване на Вселената коефициентът на изминаване на времето намалявал наполовина. С нарастване на Вселената скоростта, с която тя се удвоява, все повече намалява. Степента на разширяване е научен факт, който е известен навсякъде по света и е представен в учебниците по „Основи на физическата космология” (The Fundamentals of Physical Cosmology). Когато изчислим всеки един ден от сътворението в съответствие с времето на Земята, то ще възникне следната ситуация:

·           Погледнато от момента на възникване на времето, първият ден на сътворението (първата фаза) има продължителност 24 часа. Този период обаче е равен на 8 милиарда години от гледна точка на земното време.

·           Вторият ден на сътворението (втората фаза) има продължителност 24 часа. Той обаче има продължителност с два пъти по-малка, от гледна точка на нашето време, отколкото тази на предходния ден, с други думи се равнява на 4 милиарда години.

·           Третият ден (трета фаза) има продължителност два пъти по-малка от втория ден, т.е. 2 милиарда години.

·           Четвъртият ден (четвърта фаза) има продължителност 1 милиард години.

·           Петият ден (пета фаза) трае 500 милиона години.

·           И шестият ден (шеста фаза) е с продължителност 250 милиона години.

·           Заключение: Когато шестте дена на сътворението, т.е шестте стадия, бъдат събрани съгласно с земното време числото, което се получава е 15 милиарда и 750 милиона години. Тази цифра показва огромна аналогия със съвременните предположения.

Това заключение е един от фактите разкрити от науката на 21ви век. Науката още веднъж потвърди една истина разкрита в Корана преди 1,400 години. Тази хармония между Корана и науката е едно от чудотворните доказателства за това, че Корана е откровение на Аллах, Творецът, Всеведущият.

Aug 24, 2009

Click for All Articles