ИДЕЙНАТА ОСНОВА НА РОМАНТИЧНИЯ НАЦИОНАЛИЗЪМ: ДАРВИНИЗМА
Романтизмът е широкообхватна заблуда, която се простира от емоционалните отношения между хората и достига до политическите идеологии. На първо място сред политическите идеологии на романтизма стои “романтичният национализъм”.
Национализмът и романтичният национализъм са две различни концепции, които не трябва да се бъркат. Национализмът представлява обичта, която човек изпитва към народа и родината си. Тази обич е блага и позволена. С превръщането на обичта в страст обаче национализмът приема непозволена форма. Той отстъпва мястото си на романтичния национализъм. Романтичният националист е расист. Изпитвайки обич към собствения си народ, той започва да мрази останалите. Той иска да отнеме и ограби земите на останалите народи в полза на своя.
В Корана Бог определя романтичния националист като “яростен защитник на рода”. А в един от айятите пък ни съобщава, че този подход е характерна черта на отдалечените от вярата общества:
Когато неверниците сложиха в сърцата си яростта яростта на невежеството, Бог спусна спокойствието Си над Своя Пратеник и над вярващите... (Сура Фатх, 26)
Този подход, който Бог е описал преди 1400 години в Корана, днес се наблюдава по целия свят .
Сраженията между племената в Африка ...
Футболните мачове в Европа, които едва ли не се превръщат във въоръжени сблъсъци ...
Групировките, които изпитват огромен гняв и организират кървави акции срещу негри, евреи и турци...
Това са само някои от съвременните отражения на романтичния национализъм.
Как се е появил романтичният национализъм, който е повлякъл след себе си маси от хора и е станал причина за огромни бедствия?
Източникът на тази идеология е в Европа. Народите, които през средновековието са живели под управлението на множество феодални владетели, след 17ти век се обединяват под едно централизирано управление и създават национални държави. Множество европейски държави, начело с Англия и Франция, се превръщат в национални държави. С настъпването на 19ти век по-голямата част от европейските държави вече са постигнали национално обединение.
Само две държави остават настрани от този процес: Германия и Италия...
И в двете държави в течение на дълги години продължават княжеското и градското управление. Т.е. тези държави доста закъсняват с установяването на национално обединение. Тези обстоятелства стават причина за зараждането на радикални национални течения. И по този начин национализмът отстъпва мястото си на фанатични чувства.
Връхната точка на фанатичния национализъм е най-кървавият режим в историята – нацизмът.
Предводителите на нацистката идеология са известни в историята като “романтични националисти”. Романтичните националисти вярват, че нацията им притежава един мистичен и тайнствен “дух”... Както и че, благодарение на този дух, превъзхождат останалите нации.
С други думи, чувствата им надминават разума ...
През 1933 година Хитлер и военачалниците му започват кампания върху немското население за “романтично промиване на мозъците”. С тази кампания спечелват доверието на немската раса и й внушават идеята за “немското кралство”, което ще управлява целия свят. Народът слуша в захлас и с просълзени очи изпълнените с ярост и агресия речи на Хитлер. Всъщност, за тях Хитлер, който бе романтик с фикс идеи, представлява един притежаващ метафизични сили “водач”.
Когато се пренесем в края на 1930 година, виждаме, че голяма част от немското население е повярвало в сбъдването на тази мечта. Поради тази причина се съгласяват с това, че всички малцинства трябва да бъдат прогонени от държавата.
И така започват най-черните дни в човешката история. Милиони невинни хора загубват живота си в чудовищните нацистки лагери.
Кръвопролитията на романтичните националисти
Най-кървавите години в човешката история са Първата и Втората световна война...
Най-голямата причина за тези войни са романтичните националисти и техните идеологии. С течение на времето доминиращото движение на романтичните националисти в Германия обхваща и английското, френското и руското общество. Докато проблемите биха могли да се решат със споразумения, Първата световна война избухва. И в тази война загубват живота си около 9 милиона човека.
Посредством маршове и пламенни стихове романтистите внушават на народа идеи като “немски дух”, “английска чест”, “френска смелост”. Превъзнасяйки се от тези чувства, лидерите взимат безразсъдни решения и правят кървави планове, насочени към другите народи.
В действителност обаче се бяха заблудили... Унищожените бяха собствените им народи...
Във Втората световна война става въпрос за същия предизвикващ кръвопролития подход. Този път обаче причината за смъртта на 55 милиона души са романтици като Хитлер, Мусолини и Сталин.
Кръвопролитията на романтичните националисти се наблюдават не само в световните войни. Отново романтизмът е причината за повечето войни и сблъсъци между отделни държави, племена и групировки.
През последните години неонацистите и расистките организации продължават да организират кървави акции срещу негри, евреи и турци.
Зад кулисите на тази идеология, която повлича хората към катастрофи, стои една сила, която е враг на цялото човечество. Това е дяволът, който ще полага усилия до деня на възкресението, за да отклони човешкия род от правия път. В Корана Бог ни съобщава, че дяволът ще подтиква хората към войни, безредици и жестокост, така:
[Бог] Рече: “Върви! А който от тях те последва, възмездието ви е Адът обилно възмездие. И подбуждай с твоя глас когото можеш от тях, и ги призовавай с конниците и пехотинците си ...” ( Сура Исра, 63-64)
Романтичният национализъм и дарвинизма
Романтичните националисти черпят сила от т. нар . научни теории, които подкрепят сблъсъците и войните между различните народи. Най-значимата от тях е еволюционната теория на Дарвин.
В книгата си “Произходът на човека” Дарвин твърди, че някои човешки раси са по-развити от други. Той определя европейските – бели, раси като “развити раси”, а чернокожите и азиатците, дори и турците, като “полумаймуни – първобитни раси”. Нещо повече, той подкрепя идеята, че между расите трябва постоянно да има война и сблъсъци.
Романтичните националисти основават расистките си идеи именно на тази теория. Дарвин и най-големият представител на неговото учение в Германия – биологът Ърнест Хейкъл, се превръщат в опора на романтичния нацистки национализъм .
В книгата си “Научният произход на националния Ционизъм” американският историк Даниел Гасман пише следното:
Социалният дарвинизъм, който черпи вдъхновение от расизма в Германия, помогна на расистките, империалистическите, романтичните, антисемитските и националистическите движения да се обединят в едно общо тяло и да станат една единна идеология... Човекът, който добави тежестта на науката към напълно безразсъдните и окултни идеи на романтичния немски национализъм, бе най-видният немски дарвинист Ърнест Хейкъл. (Даниел Гасман , “Научният произход на националния ционизъм”, Ню Йорк, 1971, стр. 23)
В основата на появилата се след световните войни идеология отново стои конфликтната теория на дарвинизма. В писмата и дневниците на участващите в Първата световна война генерали са вписани идеи като “организмите се развиват чрез борба, а расите се издигат чрез война”.
Така например един от генералите от Първата световна война Фридрих фон Бернарди изразява връзката между войните и т. нар. природни закони за борба по следния начин:
Войната е една природна необходимост, тя е толкова необходима, колкото и борбата между останалите елементи в природата ; от биологична гледна точка тя дава резултати , а тези резултати са свързани с основните качества на съществата. (Антъни Смит, ” Устройството и животът на човека ”, Истанбул, 1979, стр.33)
Главнокомандващият на Австро-Унгария генерал Франц барон Конрад фон Хоетзендорф след войната описва спомените си така:
Голямата катастрофа на световната война протече в абсолютна хармония с принципа за борбата за оцеляване на човека. Точно както един гръмотевичен заряд, който трябва да бъде освободен, така и тази, състояща се от основната сила на човешкия и държавен живот, война е един природен закон. (Джеймс Джол, “Международна история: Европа след 1870”, 1990, стр.164)
Ето с такива социално-дарвинистки идеи ръководещите Първата световна война генерали, без дори да им мигне окото, изпращат милиони войници да умрат в името на едно нищо. Когато романтичният национализъм се обединява с дарвинизма, се появява една кървава и войнствена идеология.
В днешни дни неонацистите и расистките организации като Ку-клукс-клан все още използват слоганът на социалния дарвинизъм. Теорията на Дарвин продължава да бъде най-голямата опора на романтичния национализъм и на расизма.
Movies